• Несебър
• Поморие
• Беглик таш

 НЕСЕБЪР

 РАННОВИЗАНТИЙСКИ ТЕРМИ

Термите (баните) в гр.Несебър се намират в най-ниската част на северния бряг на полуострова, североизточно от църквата “Св.Йоан Кръстител”.
Проучени са около 2/3 от площта им – предверие, централна зала и топли помещения с басейни. Останалата част остава под съвременната застройка. Захранват се с вода чрез подземна, проходна канализация.
Строени са в периода V – VІ в.. Скоро след това планът им е променян. Стените отвътре са били облицовани с мрамор. На места са запазени до 3 км височина.
Четири масивни колони са поддържали кръстат свод или купол над централната зала.
По писмени сведения през 680 г. тук се е лекувал византийският император Константин ІV Погонат.
Разрушени са в началото на ІХ в. след превземането на града от българския хан Крум – 812 г. и се използват за жилищни и стопански нужди.
В ХІ в. в двата ъгъла на централната зала са построении пещи за добив на вар от богатата мраморна украса на термите.
Обектът е частично консервиран.

 КРЕПОСТНИ СТЕНИ

Морето е била естествена, но не единствена преграда за неприятелските набези срещу Несебър. През многовековното съществуване на града многократно се изграждат крепостни системи, които правят полуострова недостъпен.

След разкопките и последвалата консервация и реставрация, останалите и до днес части от укрепителните системи се превръщат в най-импозантния паметник на миналото, който посреща и изпраща гостите на старинния Несебър.

Първите засвидетелствани заселници на полуострова – траките, пристъпват към укрепване на селището си към VІІІ в. пр.Хр. На северозападния бряг е разкрита крепостна стена, заедно с портата. Градена от ломени камъни и кал, тя и до днес е запазена на височина около 2 метра. Овалните извивки на стените – характерни за тракийското строителство, се наблюдават и тук, в Несебър.

При колонизацията, в края на VІ в. пр.Хр. гръцките заселници не изграждат веднага нова укрепителна система. Към това те пристъпват едва в края на V и началото на ІVв.пр.Хр., като някои части от крепостните стени се изграждат и през ІІІ в. пр.Хр. Градежът е от големи каменни блокове с обработени лица и подравнени в редове, без спойка. Вътрешността на крепостните стени е пълна с ломени камъни и пръст. Запазената стена е около 3 метра. Проучено е трасето на гръцката крепостна стена в западната част на града – на някои места тя се застъпва с по-късната – византийската крепостна стена.

При завладяването на Месамбрия от римляните крепостните съоръжения остават почти непострадали и се използват през следващите векове.

След разпадането на Римската империя управниците на Византия предприемат активна строителна дейност и в средата на V в. в Месамбрия се издигат нови крепостни стени, градени в “опус микстум” – редуване на пояси от камъни и тухли. Най-добре е съхранена крепостната стена около градската порта – срещу провлака. Тук тя е с лице от големи каменни блокове, обработени в правоъгълна форма. Портата е фланкирана от две правоъгълни кули, а в страни от тях симетрично са изградени полукръгли и кръгли кули. Две врати – спускаща се и двукрила, затварят плътно входа на града. По време на ранновизантийската епоха е издигната крепостна стена и на югозападния бряг – при морската гара., запазена и до днес. Тя завършва с поредица от панорамни тухлени арки, предаващи на брега неповторим колорит. Фрагменти от стената са открити и югоизточно от полуострова – на 80 м в морето.

Ранновизантийската укрепителна система се използва през цялото средновековие. На няколко пъти, при нападения е сериозно повреждана, но бързо след това е възстановявана. Първата реконструкция датира от края на VІ в. и началото на VІІ в., след нападението на аварите. При превземането на Месамбрия /812 г./ войските на хан Крум разрушават крепостната стена, която в края на ІХ в. е възстановена със строеж от тухли. В средата на ХІ в. укрепителните съоръжения отново се ремонтират. При царуването на Иван Александър стените за последен път се реконструират.

След падането на Несебър под турска власт /1453 г./ укрепителната система губи предишното си значение и оставена без грижи, постепенно се разрушава.

 ПОМОРИЕ

 Тракийска куполна гробница

Тракийска куполна гробница – архитектурен паметник (ІІ в. от Хр.)е от световно значение. Уникална по своето архитектурно решение, гробницата е разположена сред градини на 500 м северно от къмпинг “Европа”. Паметникът е открит за посещение през туристическия сезон.

 БЕГЛИК ТАШ

 МЕГАЛИТНОТО СВЕТИЛИЩЕ

Tракийско светилище „Беглик Таш” През 2003 беше разкрито уникалното тракийско светилище „Беглик Таш” , което се определя като най-ранното, открито досега тракийско мегалитно светилище в югоизточна Тракия и по Черноморското крайбрежие. Проведените проучвания доказаха, че още от края на Бронзовата епоха (XIII в.пр.Хр.) тук е кипяла активна човешка дейност. Откритите материали доказват, че Светилището е било посещавано изключително от Траките. Свързва се с култа към плодородието, Богинята - Майка и Oрфическото посвещение и обезсмъртяване на Хероя.

Светилището се състои се от централна част и два кръга от по-малки структури около нея с обща площ около 6 дка. Големите скални късове са частично обработени от човешка ръка и монтирани на място, а каменните плочи и блокове са подредени в уникално форми. В плоските скали са изсечени каменни кръгове, вани и "Маркови стъпки". Жилищната сграда и култовите огнища допълват доказателставата за човешка дейност тук.