RusianEnglishПрирода    Археология    Музеи    История на региона    Красива България

Museums

 НЕСЕБЪР

 АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ

 Разположеният върху малък скалист полуостров Несебър е един от най-живописните градове по българското Черноморие, а хилядолетната му история и многобройните му паметници го правят изключително ценен за българската и европейската наука и култура. Градът е основан от траките в края на II-то хил.пр.Хр. В края на VI в.пр.Хр. гръцки колонисти го превръщат в гръцки полис /град-държава/, Рим го включва в своята империя в Iв.пр.Хр.,а в IV век Несебър е в границите на Византия. Завладян от българите в 812 г., Несебър достига своя разцвет през XIII - XIV век. Попада под властта на османските турци заедно със столицата на Византия - Константинопол през 1453 г. През 1878 г. посреща освободителните руски войски.

 Археологическите проучвания на несебърския полуостров и неговата акватория през последните четири десетилетия разкриха богати колекции от значими паметници на културата, илюстриращи историята на антична Месамбрия и средновековен Несебър. Голяма част от тях са експонати в новия Археологически музей на Несебър. Експозиционната площ на музея обхваща фоайе и четири зали.

 ПЪРВА ЗАЛА - МЕСАМБРИЯ И ТРАКИТЕ

Archaeological museumВъв фоайето е изложена дипломата на ЮНЕСКО, документираща вписването през 1983 г. на старата част на град Несебър в листата на световното културно наследство.
 Името на града е звучало различно на езиците на неговото население. Траки и гърци са го произнасяли Месамбрия. Гръцкият географ Страбон пише: "Следва Месамбрия, колония на мегарците, по рано наричана Мелсамбрия, т.е. "град на Мелса", понеже основателят и се нарича Мелса, а пък на тракийски "брия" означава град. Римляните и византийците наричат града Месемврия, но помнят нейния основател. Върху надгробната плоча на римлянката Юлия четем:... Месамбрия е моята родина от "Мелса" и "брия"... Българските му обитатели през среднове-ковието оставят името Несебър.

 ВТОРА ЗАЛА - ПОНТИЙСКИЯТ ПОЛИС МЕСАМБРИЯ

Archaeologycal museumСлед колонизацията на полуострова от заселници от град Мегара и нейните колонии Бизантион и Калхедон в края на VI в.пр.Хр., Месамбрия Понтика става полис от гръцки тип, тясно свързан с бита и културата на народите населяващи крайбрежието на Средиземно, Мраморно и Черно море. Широките търговски връзки, духовния и културен живот и разцвета на художествените занаяти в този малък град на тракийското крайбрежие богато са илюстрирани с многобройни паметници от VI - II в.пр.Хр.

 ТРЕТА ЗАЛА - МЕСЕМВРИЯ В ПРЕДЕЛИТЕ НА РИМ, ВИЗАНТИЯ И БЪЛГАРИЯ

Archaeological museumПрез епохата на римското владичество Месемврия продължава да търгува, да сече монети, да развива местните занаяти. От това време са керамичните съдове покрити с червен лак, мраморните надгробни плочи и оброчните релефи на Херкулес и тракийския конник. Интересен паметник е мраморният пиедестал за бронзова статуя на император Клавдий /41-54 г./, поставена от Гней, който е бил гимназиарх на града.

 ЧЕТВЪРТА ЗАЛА - ИКОНИ

Archaeological museumВ залата е представена колекция от несебърски икони - великолепни образци на иконописно изкуство от XIII до XIX век. Те са украсявали иконостасите на многобройните несебърски църкви. От царския ред на иконостаса са иконите: Св. Богородица с различни епитети /Милостива. Закрилница и др./. Св.Димитър, Св.Елефтерий, Христос Пантократор. Христос - Велик архиерей. От празничния ред на иконстаса са иконите: Рождество Богородично. Рождество Христово. Възнесение и др.светци и пророци. Представени са още: царски двери, епископски трон. певник и друга църковна мебел, както и посребрени обкови на икони.

 ЦЪРКВА СВЕТИ СТЕФАН

Church St.Stephan Църквата “Св. Стефан” или т.н. “Нова Митрополия” е изградена в периода ХІ-ХІІІ век. В ХVІ век тя е удължена на запад, а в ХVІІІ век е добавен притвор. По план църквата представлява трикорабна базилика. Средният кораб се извисява над страничните и е увенчан от изток и запад с овални фронтони. Църквата е построена от каменни блокове и тухли. При строителството й са преутребени множество архитектурни елементи корнизи, капители, релефи от разрушени по-рано християнски сгради.

 Първоначално църква с името на Свети Стефан се е намирала на носа на несебърския полуостров, но след като пропада в морето, то “Новата Митрополия”, имаща дотогава за патрон Пресветата Богородица, става приемник на името на Светеца. Църквата “Св. Стефан” се явява като един от редките паметници в нашата страна с добре запазени стенописи от ХVІ ХVІІІ в.

 Датата на изписването е отбелязана в ктиторски надпис, над южната врата на наоса 1599 година. Църквата е била посветена на Богородица. Тематически всички сцени в църквата са свързани със Светата майка, която осъществява връзката между човека и Христос. Идеята за застъпничеството на Богородица за човека пред Христос е показана в многобройните сцени от цикъла “Чудесата на Христос” рисувани предимно в централния кораб.

Church St.Stephan Изобразени са над 1000 фигури в 258 композиции: “Богородица с Христос Младенец на трон”, химна на Богородица “За теб се радва..”, “Успение Богородично”, “Въведение Богородично в храма”. Сцените от чудесата на Христос са дадени в цяла поредица според евангелските легенди: Христос изцерява душевно и физически болните, възкресява мъртвите, укротява бурята в морето, спомага за богатия улов на риба и други. Много са лечебните сюжети, което се обяснява с прочутите лековити свойства на несебърския плаж. Представени са доста житейски сцени на светците Йоан Богослов, Йоан Кръстител и др.

Church St.Stephan В началото на ХVІІІ век на източната стена на притвора е нарисувана сцената “Страшния съд” в традиционна за времето си иконография. В църквата са запазени оригинален по стил, рисуван иконостаас от края на ХVІ в. един от най ранните запазени у нас дървени иконостаси и резбован архиерейски трон и амвон от края на ХVІІІ век. Благодарение на съхранения си архитектурен облик, иконостаса и преди всичко на високохудожествените си стенописи, църквата “Св. Стефан” се явява един от най значителните паметници на българското културно наследство.




 ЦЪРКВА СВЕТИ СПАС

Church St.Spass Църквата е едноабсидна сграда с дължина 11,70 м и ширина 5,70 м. Източната фасада е била наполовина вкопана в земята. Строена е през 1609 г.

 Над южната врата стои възпоменателен надпис, който гласи: “През архийерействуването на всесветия митрополит на пресветата митрополия Месемврия господин Киприян и през свещенослужителството на пренабожния всред свещениците господин Агапий, свещенник и сакеларий, бе изписан този божествен храм на пресветата господарка наша, Богородица и вседева Мария, наречена на името на Възнесение, чрез разходите на ….. преблагороден началник господин Теодокий Кападука за полза и душевно спасение на собствената му душа и за утешение на благочестивите и христолюбиви спомагателни мъже и жени... 1609.” Вътре стените са покрити почти изцяло със стенописи. В абсидата е изписана сцената: “Богородица ширшая небес с Младенеца”.

Church St.Spass На южната стена са разположени следните композиции: “Кръщение Христово”, “Преображение”, “Възкресение Лазарово”, “Влизане в Йерусалим”, “Измиване на краката”. Под този пояс са изобразени цели фигури на светци: Св. Спиридон, Св. Иван Кръстител, Св.Св. Константин и Елена, Христос Емануил, Св. Анастасия, Св. Екатерина, Св. Матрона и Св. Марина.

 На северната страна композициите и фигуралните изображения също са в два пояса. От горния ред са запазени сцените: Възкресение, Неверния Тома, Възнесение, Слизане на Светия Дух, Успение Богородично, Рождество Богородично, Въведение Богородично, Св. Яким и Св. Антон. В долния пояс са изписани фигури на светци: Св. Якоб, Св. Мина, Св. Евстатий, Св. Нестор, Св. Артемий, Св. Прокопий, Св. Теодор Тирон, Св. Теодор Стратилат, Архангел Михаил.

Church St.Spass В пода на църквата дълги години се е съхранявала надгробната плоча на византийската принцеса Матаиса Кантакузина Палеологина. Надписът върху нея гласи: “Упокои се рабиня божия Матаиса Кантакузина Палеологина в година 1441, месец ноември, индикт V”. Принцесата е била погребана в Старата митрополия. Надгробната плоча е била преместена в църквата “Св. Спас” от архиепископа от страх турците да не я използват за строеж. Сега плочата е експонирана в археологическия музей.

 Макар и без архитектурни достойнства, но с добре запазените си и реставрирани стенописи, църквата “Св. Спас” е ярък представител на работещите по това време в Несебър живописни ателиета.