БУРГАС
Бургас е един от малкото европейски градове, заобиколен от влажни зони с международно значение за птиците. Атанасовското езеро, Бургаското езеро и язовир "Мандра" осигуряват подходящи места за гнездене на редица редки представители на европейската орнитофауна.
Над града преминава и един от основните прелетни пътища "Виа понтика", който със своето птиче многообразие внася допълнително обаяние на езерата. По време на есенната миграция могат да бъдат наблюдавани над 200000 бели щъркела и около 30 вида дневни грабливи птици.
Бургаските езера образуват най-големия и ценен комплекс от влажни зони в България. Общата им площ (заедно с блатата, мочурищата, рибарниците и другите водоеми) възлиза на 9500 ха, от които 3330 ха са обявени или предложени за защитени територии. Наред със значителните природни ресурси - риба, дивеч, тръстика, сол, лечебна кал, луга и др., те се отличават и с изключително биологично разнообразие.
Натиснете тук за да разгледате снимки
АТАНАСОВСКО ЕЗЕРО
Атанасовско езеро Поддържан резерват, свръхсолено крайбрежно езеро. Използва се за нуждите на солодобива. Има уникално биоразнообразие - 233 вида висши растения и над 300 вида птици. Над езерото минава миграционния път «Виа Понтика»
Свръхсолено крайбрежно езеро, разделено на две части от пътя Бургас – Варна. Северната част е природен резерват, а южната – буферна зона. Езерото е заобиколено от по-малки водни площи, както и от система от канали, обрасли с блатна растителност. Двете му части са солници от 1906 г.
Повече от 233 вида висши растения са установени в Атанасовското езеро. Най-характерни са солянката, морският пелин, гмелиновата гърлица, широколистният папур, морската суеда и др.
Атанасовското езеро е птичият рай на България. Тук са установени над 300 вида птици (от общо 400 за България). От тях глобално застрашени са 12 вида, като най-често среща ни са: къдроглавият пеликан, червеногушата гъска, малкият корморан, белооката потапница, ливадният дърдавец. Седемнадесет от гнездещите видове в Атанасовско езеро, са включени в Червената книга на България. Най-многочислени са саблеклюнът (до 500 гн.дв.), гривестата рибарка (до 1160 гн.дв.) и малката белочела рибарка (до 158 гн. дв.). Езерото е единственото гнездово находище в България на малката черноглава чайка, тънкоклюната чайка и дебелоклюната рибарка. То е едно от малкото гнездови находища на блатната лястовица – символ на Атанасовското езеро. През зимата в него се наблюдават големи ята от бели ангъчи (до 4 000 екз.), зеленоглави патици (до 8 000 екз.), фиш (над 4 000 екз.) и др. Тук са построени първите изкуствени острови в България, които отдавна са намерили своите обитатели сред чайките и рибарките.
Натиснете тук за да разгледате снимки
ЕЗЕРО ВАЯ
Езеро Вая Открит лиман (известен и като Вая) с дължина 9,6 км, максимална ширина 4,5 км и площ 2 760 ха. Дълбочината му достига до 1,3 м. С тези размери Бургаското езеро заема първо място сред естествените езера в България. От морето го отделя пясъчна коса, върху която е изграден индустриалния квартал на Бургас, a е свързано чрез канал, завършващ с шлюз. В западната му част се вливат реките Айтоска, Съндър дере и Чукарска. Водното ниво е с малки сезонни и годишни колебания.
Бургаското езеро се характеризира с богат растителен и животински свят. То е обгърнато с пръстен от тръстика, която в западната част образува голям и плътен масив. Безгръбначните животни са над 60 вида, а рибите – над 20 вида. От птиците досега са установени 254 вида. Много от тях са редки за България, Европа, а девет от тях и в глобален мащаб. Някои от птиците като чапли, големи корморани, кокилобегачи и гмурци гнездят, а гъски, патици, пеликани и лебеди зимуват или спират за почивка по време на миграцията. Поради това езерото е включено в списъка на Орнитологично важните места (ОВМ) в Европа.
Натиснете тук за да разгледате снимки
МАНДРЕНСКО ЕЗЕРО
Мандренско езмеро В миналото полусолено езеро, понастоящем язовир с площ на водната повърхност 3 884 ха. Дължината му е 8 км, а максималната ширина 1,3 км. Разположено е в добре оформена речна долина. В езерото се вливат четири реки: Изворска, Факийска, Средецка и Русокастренска. Основна промяна настъпва през 1963 г. с построяването на язовирна стена в източната му част. До този момент езерото е било изключително богато с риба и водолюбиви птици и е било сигурно убежище на стотиците хиляди прелетници. С повишаване на водното ниво са унищожени обраслите с блатна растителност плитчини, прекъсната е връзката на езерото с морето и то става изцяло сладководно. Изчезват големите тръстикови масиви, а с тях и удобните места за гнездене на водолюбиви птици. По този начин е била унищожена единствената колония на розови пеликани в България.
Крайбрежието на Мандра обхваща най-северните склонове на Странджа. Те се отличават с характерна горска растителност – циклами, див божур, снежно кокиче, минзухари.
Най-ценните части на езерото са поставени под закрила (устието на р. Изворска – с площ 151 ха), или са предложени за защитени територии (местността “Узунгерен” – с площ 210 ха).
ПОМОРИЙСКО ЕЗЕРО
Поморийско езеро Най-северно от Бургаските езера. То е свръхсолена лагуна от естествен произход и е разположено непосредствено до град Поморие. Отделено е от морето с пясъчна коса и изкуствена дига. В южната си част има канал, който го свързва с Черно море. Площта му е 850 ха (с прилежащите влажни зони достига до 1 000 ха). Формата на езерото е продълговата с дължина 6,7 км и ширина 2 км. В южната част се добива лечебна кал, а северната се използва за солодобив.
Голямата соленост на езерните води определя наличието на специфични раститерни и животински видове-солянки, морски пелин, морска суеда, кавказко попче (живее при соленост на водите 80 промили), артемия (важен хранителен компонент за птиците). Срещат се някои редки растения от Червената книга на България като черноморско плюскавиче, водна лилия, подвит парафолис и др.
Най-голямата ценност на Поморийското езеро обаче, е неговото орнитологично богатство....
Натиснете тук за да разгледете снимки
link
|
|