• Несебър
• Поморие

 НЕСЕБЪР

 Несебър - малък къс земя обгърнат от морето, вързан с тесния провлак - въже за кея, на континента.

 Времето и вълните са пощадили и оставили за нас потомците, това чудно творение на природата заедно с руините от съграденото от нашите предци архитектурно наследство. Градът лежи на юг от последните разклонения на древния Хемус (Стара планина), който се спуска към Черно море с последните свои скали при нос Емине.

 Старият град е дълъг само 850 и широк 350 м. През различните периоди от своето съществуване е загубил 1/3 от територията си, която е пропаднала в морето. Останки от крепостните му стени и сега могат да се видят под водата на около 80 м от брега.

 До наши дни се е запазила единствено Западната крепостна стена с портата, която е отбранявала града откъм сушата. Несебърският полуостров - античната Месамбрия, наричана в ранното средновековие Месемврия, а по-късно и Несебър е заселен преди повече от три хилядолетия в края на бронзовата епоха. Древните траки са го нарекли Мелсамбрия, което на техен език означава градът на Мелса - легендарния създател на селището. Месамбрия е имала две удобни пристанища - северно и южно, в които и сега продължават да се откриват останки от оборудването на древните кораби.

 В края на VI в. пр. Хр. в селището пристигат първите гръцки колонисти - дорийци по произход. То постепенно се укрепява, строят се храмове, гимназион, театър. Поселението се превръща в класически полис - град със съответната структура, функции и управление.

 В града строят кораби, развиват се редица занаяти - основно обработка на метал. Месамбрия започва да сече свои монети около 440 г. пр. Хр.

 Своя разцвет тя достига през III-II в. пр. Хр. когато сече и своя златна емисия. Поддържа оживени търговски връзки с градовете от Черно, Егейско и Средиземно море. Материален израз на богатия икономически, културен и духовен живот, който е водил града са многобройните находки от този период, представени в Археологическия музей на града.

 В продължение на 62 години от 1201 до 1263 г. черноморските градове на юг от Балкана вкл. и Несебър са трайно включени в пределите на Българската държава. Градът играе значителна роля в политическата история на България и Византия по това време, когато на трона са българските царе Калоян, Иван Асен II, Константин Тих. По това време са построени църквите "Св. Петка" (Параскева) - (XIII в), "Св.Тодор" - (XIV в), "Св.Архангели Михаил и Гавраил" - (XIV в), имащи преки аналогии в столичната търновска архитектура. Несебър поддържа активни търговски връзки с Константинопол, Венеция, Генуа, Пиза, Анкона, Дубровник и др. градове. След близо 40-годишно византийско владичество Несебър е присъединен отново към Българската държава през 1304 г. от цар Тодор Светослав.

 ПОМОРИЕ

 Поморие е един от най-красивите морски градове, неповторим и привлекателен курортен и оздравителен център

 Древното Анхиало възниква през VІ-V век пр.н.е. като елинска колония по Черноморието. Доброто разположение до важни пътища гарантира преуспяването му, а близостта до солено езеро определя развитието на древния занаят на населението - солодобива. Морето дава очарованието и на другия прастар поминък - риболова, а лозарството остава от поклонниците на Бакхус, макар и да не се знае със сигурност дали те са местни траки или заселници - елини.